Ред Бул получава средна оценка по средата на сезона: от слаб старт до лятно съживяване

През 2026 г. Ред Бул се представя силно като производител на двигатели, но шасито на отбора изостава от основните съперници. Въпреки бавния старт в Мелбърн, където е едва четвърти по бързина, лятното развитие подобрява резултатите и спасява сезона от по-ниска оценка.

Ред Бул записва най-слабия си сезон от години, но лятното съживяване носи надежда за бъдещето

Формула 1 навлезе в лятната пауза с неочаквано разочарование за Ред Бул. Отборът, който доминира последните сезони, започна 2026 г. като едва четвърти по бързина на пистата в Мелбърн и се бори с проблеми в настройките на болида през целия първи полусезон. Въпреки че двигателят на Ред Бул-Форд се оказа най-мощният в колоната, шасито RB22 изостава с над секунда от лидерите в началото на сезона. Лятното развитие донесе подобрения, но щетите в класирането вече са факт – Макс Верстапен е едва шести в генералното класиране, а отборът е на четвърто място в конструкторския шампионат.

Контекстът зад спада на Ред Бул е комплексен. След като през 2022 г. въведоха нов технически регламент, отборът от Милтън Кийнс бързо се адаптира и спечели две титли при пилотите и конструкторите. През 2026 г. обаче Формула 1 въведе още по-радикални промени – нови размери на болидите, променена аеродинамика и преразпределение на енергийните системи. Ред Бул се справи отлично с разработката на двигателя, но шасито се оказа трудно за настройване. Пилотите се оплакваха от непредвидимо поведение на болида в завои, а Верстапен дори бе принуден да коментира публично за „липсата на доверие“ в колата – нещо нетипично за холандеца, който обикновено е образец на хладнокръвие.

Детайлите зад проблемите на Ред Бул разкриват сериозни технически предизвикателства. В Австралия болидът беше с над секунда по-бавен от лидера, а в квалификациите Верстапен и съотборникът му Исак Аджар често оставаха зад топ 5. Основните причини включват проблеми с разпределението на енергията, лоша стартова ефективност и трудности в намирането на „сладката точка“ в настройките. Отборът реагира с мащабна програма за подобрения, включваща аеродинамични ъпгрейди, които донесоха четири подиума за Верстапен – три от тях в последните четири състезания. Въпреки това, според техническия директор Лоран Мекиес, темпът на развитие е трудно да се поддържа, а дефицитът от „последни три десети“ остава критичен.

Реакциите в падинга не оставят място за самодоволство. Мекиес призна, че отборът „няма да е доволен, докато не върне болид, способен да печели на заслуги“. Думите му потвърждават, че Ред Бул е принуден да преосмисли баланса между развитие на текущия болид и подготовката за 2027 г. Верстапен, който обикновено избягва публичните критики, не скри разочарованието си: „Колата не е стабилна, а това е нещо, което не сме имали от години“. Съотборникът му Аджар, въпреки че е дебютант, показа завидна зрялост и се наложи като надежден финиширащ в топ 6.

Импликациите за остатъка от сезона и бъдещето на Ред Бул са смесени. От една страна, лятното съживяване показва, че отборът все още има потенциал да се бори за подиуми. От друга, четвъртото място в конструкторския шампионат е най-слабият резултат на тима от 2019 г. насам. Ако Ред Бул не намери решение за проблемите с шасито до края на сезона, рискува да изпусне инициативата в разработката на болида за 2027 г. – година, в която се очаква нов технически регламент. За феновете остава надеждата, че отборът, който превърна кризите в триумфи, ще намери начин да се върне на върха.