Как работи гениалният трисъставен механизъм на завъртащото се задно крило на McLaren

McLaren най-накрая дебютира своята версия на завъртащото се задно крило за Формула 1, след като пропусна старта му на Гран при на Австрия заради допълнително усъвършенстване на концепцията. Засега става дума за експериментален прототип, предназначен основно за събиране на данни, като окончателната версия се очаква да пристигне през втората половина на сезона. Конструкцията на McLaren разчита на сложен трисъставен механизъм, който се оказва значително по-изтънчен, отколкото изглежда на пръв поглед.

McLaren най-накрая представи своята версия на завъртащото се задно крило на Унгарския Гран при, след като отложи дебюта му на Гран при на Австрия заради допълнително усъвършенстване на конструкцията. Засега болидът на Уокинг носи само експериментален прототип, чиято основна цел е събирането на данни — окончателната, напълно готова версия се очаква да пристигне едва през втората половина на сезона. Въпреки преходния характер на прототипа, инженерното решение зад него е достатъчно изтънчено, за да привлече вниманието на целия паддок.

Завъртащото се задно крило се превърна в една от най-горещите теми в техническите дискусии около Формула 1 тази година. Различните отбори подходиха към концепцията по коренно различен начин: Ferrari разработи своята версия — известна в паддока като „Macarena" крило — при която задвижващият механизъм е вграден директно в страничната плоча, а Red Bull изпълни конструкцията с помощта на сложна система от странични шарнири, които самите те се завъртат при разгръщане. Решението на McLaren се оказва нещо средно между двата подхода, но същевременно се отличава съществено от всяко едно от тях.

Инженерите от Уокинг са избрали да запазят централно монтирания хидравличен задвижващ механизъм — актуатор — вместо да го интегрират в страничната плоча, каквото е решението на Ferrari. Именно тук обаче се проявява оригиналността на McLaren: вместо да свързват актуатора директно с въртящия се елемент, те са разработили сложен трисъставен шарнирен механизъм, чрез който и двете подвижни части на крилото достигат разгърнатото си положение. Подобно на болида RB22 на Red Bull, крилото на McLaren се завърта назад при отваряне, но с ключова разлика — външните ръбове на крилото не се повдигат нагоре, което ограничава турбулентността, образуваща се при излагане на ъгловите зони.

Функционирането на трисъставния механизъм е особено показателно за нивото на инженерно мислене в отбора. При активиране на подвижното крило, първото звено на механизма се задвижва от буталото на актуатора до ъгъл около 45 градуса. Второто звено се движи последователно, разгъвайки се в почти хоризонтално положение. Третото звено, свързано пряко с долния от двата подвижни елемента на крилото, се завърта нагоре до положение, близко до 90 градуса спрямо второто. Накрая именно третото звено физически повдига и поддържа двата крилни елемента, заемайки вертикално положение. При Red Bull шарнирите са закрепени към фиксирана носеща конструкция — своеобразна твърда „клетка". При McLaren самите звена изпълняват ролята на носещи елементи, което вероятно носи и предимство по отношение на теглото.

Не по-малко интересно е решението при страничните шарнирни точки. Докато Red Bull ползва сложна система от странични шарнири, самите те въртящи се при разгръщане на крилото, McLaren е заложил на по-конвенционален подход: два свободно движещи се шарнирни елемента са позиционирани в краищата на горния подвижен елемент на крилото. Те позволяват на крилните секции да се завъртат, следвайки движението на актуатора, като същевременно задържат върховете на крилото много близо до страничните плочи. Резултатът е минимизиране на турбулентността, която нормално би нараснала при излагане на ъгловите зони — проблем, с който Red Bull все още се бори.

За McLaren, лидер в Купата на конструкторите, всяко техническо подобрение носи допълнително значение. Окончателната версия на завъртащото се крило, която предстои да се появи в следващите месеци, може да се окаже важен фактор за запазването на преднината пред конкурентите. Доброто представяне на прототипа на Хунгароринг ще определи дали и в какъв вид решението ще намери място в основния болид на отбора.