„Немислимата" техническа битка между Ферари и Мерцедес на Хунгароринг

Хунгароринг споделя аеродинамичните изисквания на Монако — двете писти насърчават инженерите да максимизират натиска към земята почти без компромис с аеродинамичното съпротивление. Именно тази специфика е превърнала Унгарската GP в арена за „немислима" техническа война между Ферари и Мерцедес. Двата отбора залагат на крайни аеродинамични решения в преследването на максимален даунфорс.

Хунгароринг отново превърна Унгарската Гран при в истинска лаборатория за аеродинамични крайности — и тази година битката между Ферари и Мерцедес на техническия фронт заслужава специално внимание. Двата гранда на Формула 1 са се явили в Будапеща с решения за задното крило, които инженерите сами биха определили като „немислими" при почти всяко друго трасе в календара. Причината е проста: Хунгароринг е едно от само двете места — заедно с Монако — където аеродинамичното съпротивление почти не е ограничаващ фактор, а максималният даунфорс се превръща в абсолютен приоритет.

За да разберем защо тези решения са изключителни, трябва да погледнем към физиката на пистата. Унгарският автодром е тесен, изобилства от бавни и средно-скоростни завои, а правите отсечки са сравнително кратки. При такива условия болидите не достигат скорости, при които аеродинамичното съпротивление да „изяжда" значителна мощност — за разлика от трасета като Монца или Баку, където всеки допълнителен елемент по крилото означава загубени десетки метри по правото. Именно тази специфика позволява на инженерите да натрупват даунфорс почти без компромис с ефективността.

Ферари се е явила в Будапеща с особено атрактивно решение за задното крило на болида SF-26. Скудерията е монтирала тройна конфигурация от профили върху основната плоскост на крилото, като допълнително е добавила три спомагателни профила по задния ръб на конструкцията. Резултатът е изключително сложна аеродинамична структура, чиято основна цел е да генерира максимален натиск към земята в завоите на Хунгароринг. Интересното е, че италианското решение изглежда поне отчасти вдъхновено от още по-сложната концепция, която Мерцедес е разработила за своя болид W17.

При германския отбор централният спомагателен профил по задния ръб на крилото е интегриран в изтънчена система от лостови механизми, свързани с централния актуатор, отговорен за отварянето на клапата. Тези извити, дъговидни лостове изпълняват двойна функция: от една страна задействат механизма на крилото, а от друга — насочват и оформят въздушния поток в централната секция, точно под монтирания над него спомагателен Т-образен профил с обърната ориентация. Отстрани на централния елемент са позиционирани още два допълнителни профила, което прави цялата конструкция изключително наситена откъм аеродинамични детайли. Сходствата с последната версия на крилото на Ферари са трудни за пренебрегване.

Тези екстремни конфигурации са създадени специално за трасета като Хунгароринг и Монако, а след лятната пауза и Зандворт се очаква да възнагради подобен аеродинамичен подход. Случаят е показателен пример за нивото на детайлност, което водещите отбори преследват в търсенето на всяка стотна от секундата — дори сравнително малки аеродинамични компоненти могат да имат съществено значение, когато условията са точните. Техническото съперничество между двата отбора продължава и извън пистата, в чертожните бюра и аеродинамичните тунели.