Защо Хаджар вече не харесва спринтовете във Формула 1

Исак Хаджар промени мнението си за спринтовите уикенди във Формула 1 след тежкия му Гран при Сингапур. Пилотът на Ред Бул се оплакал, че болидът му се „прилепял“ към пистата, особено при спиране, още в първата свободна тренировка, където остава с седем десети секунди по-бавен от съотборника си Макс Верстапен. Неудобствата продължили и през квалификацията за спринта.

Исак Хаджар промени мнението си за спринтовите уикенди във Формула 1 – и не заради спортния аспект, а заради техническите и логистични проблеми, с които се сблъска на Гран при Сингапур. Френският пилот на Ред Бул, който преди година още харесвал формата, сега я критикува остро, твърдейки, че тя не дава възможност за работа с болида и усъвършенстване на пилотските умения. Неговият уикенд в Сингапур се превърна в кошмар, който промени отношението му към спринтовете за винаги. Ако Формула 1 планира да увеличи броя им от шест през текулия сезон до десет през 2027, Хаджар вече е сигурен, че това е грешка, която ще засегне качеството на състезанията.

Спринтовите уикенди са били въведени през 2021 като експеримент – формат, при който квалификацията се провежда в събота, следвана от кратко състезание (спринт), а основната квалификация и Гран при се изнасят в неделя. Идеята е била да се добави драматичност и да се намали натоварването на пилотите с три дълги квалификации. За Хаджар обаче проблемът не е в концепцията, а в изпълнението. На трасето в Сингапур, едно от най-трудните за управление с неговите тесни завои и интензивно спиране, френският пилот се сблъска с технически проблеми още в първата свободна тренировка. Според него болидът му RB22 „се прилепявал“ към пистата, особено в зоните за спиране, където губеше драматични седем десети секунди в сравнение със съотборника си Макс Верстапен. Тази разлика, макар и малка на първи поглед, е огромна в контекста на Формула 1, където десети от секундата могат да определят победата.

Проблемите не спряха там. В квалификацията за спринта Хаджар стигна до третата фаза (SQ3), но призна, че „никога не успя да запише добър кръг“ и че се „борел с колата“. Техническите неполадки продължиха и през състезанието: двигателна авария по време на спринта, сломен четвърти скоростен стъпкил в основната квалификация и нови проблеми с силовата установка след квалификацията, когато завърши десети в Гран при. Според него липсата на достатъчно тренировки – само една свободна сесия вместо три – не му позволи да оптимизира настройките на болида. „Това е проблемът с тези уикенди, когато не можеш да работиш с колата“, каза Хаджар след квалификацията. „Трябва да си просто щастлив. Няма работа, няма възможност да научиш нещо.“

Критиките на Хаджар са особено важни, защото той не е единственият пилот, който изразява недоволство от спринтовите уикенди. Много от пилотите смятат, че форматът не добавя достатъчно драматичност, особено когато се провежда на трасета като Сингапур или Монте Карло, където преследванията и обгоните са редки. Хаджар отиде дори по-далеч, като попита реторично: „Какво очаквате да се случи в Монте Карло със спринт? Да има обгони?“ Отговорът е очевиден – не. Ако Формула 1 увеличава броя на спринтовите уикенди до десет през 2027, рискува да превърне част от състезанията в рутинни процедури, лишени от напрежение. Пилотът призна, че преди година още е харесвал формата, но сега, след като се „израстна“ и има съотборник като Верстапен, който му налага високи стандарти, спринтовете му се струват безсмислени.

За Ред Бул и Хаджар този уикенд в Сингапур се превърна в символ на по-големия проблем – липсата на време за работа с болида. В условията на спринтовите уикенди пилотите нямат възможност да тестват различни настройки, да се адаптират към спецификите на трасето или да компенсират технически проблеми. Хаджар не обвинява директно формата, но е ясно, че тя не му дава възможност да се развива. Ако Формула 1 наистина иска да запази интереса към спорта, трябва да намери баланс между иновации и практическа полза за отбори и пилоти. В противен случай рискува да превърне някои от най-престижните състезания в формален ритуал, лишен от емоции и съревнование.