Хорнър обяснява как „анормалният“ стил на каране на Верстапен унищожава съотборниците му

Бившият шеф на Ред Бул Крис Хорнър разкрива технически причини за трудностите, с които се сблъскват пилотите, каращи зад Макс Верстапен. Според него „анормалният“ подход на холандския пилот създава неравностойни условия за съотборниците му, като ги принуждава да се адаптират към необичайни ситуации на трасето. Хорнър разглежда проблема в интервю за подкаста *High Performance*.

Когато Макс Верстапен застава зад волана на Ред Бул, съотборниците му се озовават в капан на „проклятието“ на втория болид от отбора. Бившият шеф на Ред Бул Крис Хорнър разкрива в подробности как „анормалният“ стил на холандския пилот превръща машината в негодна за останалите, дори и ако те са от нивото на Серхио Перес или Джордж Расъл. Според Хорнър проблема не е само психологически, а технически – колата е проектирана да отговаря на изискванията на Верстапен, а не на стандартите на останалите пилоти от Формула 1.

Хорнър обяснява, че Верстапен изисква от болида нещо, което надхвърля границите на нормалното. Във Формула 1 колата обикновено се настройва като компромис между прекомерно задно склизване (*oversteer*) и предно (*understeer*). Пилотите предпочитат предсказуем баланс, който им позволява да изграждат доверие в завоите и да натискат газ при излизането без да правят внезапни корекции. Но Верстапен работи на крайния край на този спектър – той умее да „измамва“ машината, която би трябвало да се държи нестабилно, и да я превръща в оръжие. Според Хорнър холандецът „изтласква колата до границите на физическите ѝ възможности“, като изисква максимална отзивчивост на предната окачване, докато задната остава в хаос. „Той просто се справя с това, което задната част прави, докато постига целта си“, казва бившият шеф на отбора.

Проблемът е, че когато инженерите на Ред Бул се стремят да оптимизират болида за Верстапен, те създават машина, която е почти неконтролируема за всеки друг. „Целият път на техническото развитие на отбора следва неговите отзиви, защото той извлича максимална производителност от шасито“, обяснява Хорнър. Това означава, че колата е настройвана да отговаря на „анормалните“ му изисквания, а не на стандартите на останалите пилоти. Резултатът е, че съотборниците му не се борят само срещу Верстапен на трасето – те се борят срещу машина, която е проектирана да ги дестабилизира.

Примерите за това не липсват. Серхио Перес, който вече е трети пилот на Ред Бул, признавал публично, че първите му години с отбора били измъчващи. „Това е като да караш кола, която не ти отговаря“, казваше мексиканецът през 2023 г. Аналогични проблеми имаха и предишни съотборници като Даниъл Рикадо, Александър Албон и Пиер Гасли. Хорнър потвърждава, че проблема е системен и не зависи от личните качества на пилотите. „Те не се борят срещу Верстапен като човек, а срещу машина, която е създадена да отговаря на неговите уникални нужди“, подчертава.

За Ред Бул това е парадокс – отборът печели титли благодарение на Верстапен, но се оказва, че неговата доминантност има обратна страна на медала. Ако холандецът продължи да кара така, както кара, съотборниците му ще останат в ролята на „жертви на обстоятелствата“, а не на равнопоставени съперници. Въпросът е дали отборът ще успее да намери баланс между изискванията на шампиона и нуждите на останалите пилоти, или „проклятието“ на втория Ред Бул ще продължи да се повтаря.